Според генералния адвокат Бобек, организми, получени чрез мутагенеза са, по принцип, освободени от задълженията по генетично модифицирани организми Директивата за.

Изявление на Global Plant Council относно регулирането на генетично модифицираните растения
Октомври 13, 2017
Отстояване на семинари науката ЕС
Януари 26, 2018

Съдът на Европейския съюз
СЪОБЩЕНИЕ ЗА ПРЕСА № 04/18, Люксембург, 18 Януари 2018
Становище на генералния адвокат по дело C-528/16

„Директивата за ГМО“1 регулира съзнателното освобождаване в околната среда на генетично модифицирани организми (ГМО) и пускането им на пазара в ЕС. В частност, организмите, обхванати от тази директива, трябва да бъдат разрешени след оценка на риска за околната среда. Те също подлежат на проследимост, задължения за етикетиране и мониторинг. Директивата не го прави, обаче, се прилагат за организми, получени чрез определени техники на генетична модификация, като мутагенеза („освобождаване от мутагенеза“). За разлика от трансгенезата, мутагенезата не го прави, по принцип, води до вмъкване на чужда ДНК в жив организъм. Това го прави, обаче, включват промяна на генома на жив вид. Техниките на мутагенеза направиха възможно разработването на сортове семена с елементи, устойчиви на селективен хербицид.
Confédération paysanne е френски земеделски съюз, защитаващ интересите на дребното земеделие. Заедно с още осем сдружения, то е завело дело пред Conseil d’État (Държавен съвет, Франция) за да оспори френския регламент за транспониране на Директивата за ГМО2. Те твърдят, че техниките за мутагенеза са се развили с течение на времето. Преди приемането на Директивата за ГМО през 2001, само конвенционални или произволни методи на мутагенеза са приложени in vivo към цели растения. В последствие, техническият прогрес доведе до появата на техники за мутагенеза, като методи за целенасочена мутагенеза, които позволяват точна мутация в ген, за да се получи, например, продукт, устойчив само на определени хербициди. За Confédération paysanne и другите асоциации, използването на устойчиви на хербициди сортове семена, получени чрез мутагенеза, крие риск от значително увреждане на околната среда и здравето на хората и животните.
В този контекст, Съдът е поканен от френския Conseil d’État да изясни точния обхват на Директивата за ГМО, конкретно обхвата, обосновка и последици от освобождаването от мутагенеза, и да оцени неговата валидност. Съдът също така е приканен да посочи каква роля трябва да играят изминалото време и развиващите се технически и научни познания по отношение както на правното тълкуване, така и на оценката на валидността на законодателството на ЕС, се извършва с оглед на принципа на предпазливостта.
В днешното становище, Генералният адвокат Михал Бобек първо счита, че организъм, получен чрез мутагенеза, може да бъде ГМО, ако отговаря на съществените критерии, определени в Директивата за ГМО3. Той отбелязва, че посочената директива не изисква вмъкване на чужда ДНК в организъм, за да може последният да бъде характеризиран като ГМО, а просто казва, че генетичният материал е бил променен по начин, който не се среща естествено. Отвореният характер на това определение позволява организми, получени по методи, различни от трансгенезата, да попаднат в понятието ГМО. Още, би било нелогично някои организми, получени чрез мутагенеза, да бъдат изключени от прилагането на директивата, ако тези организми не могат да бъдат характеризирани като ГМО на първо място.
След това генералният адвокат проучва дали предвиденото в Директивата за ГМО изключение за мутагенеза трябва да означава всички техники на мутагенеза или само някои техники. Според него, единственото уместно разграничение, което трябва да се направи, за да се изясни обхватът на освобождаването от мутагенеза, е предупреждението, посочено в приложение I Б към Директивата за ГМО, а именно дали техниката „включва използването на рекомбинантни молекули нуклеинови киселини или ГМО, различни от тези, произведени чрез мутагенеза или клетъчно сливане на растителни клетки на организми, които могат да обменят генетичен материал чрез традиционни методи на размножаване“. От това следва, че техниките за мутагенеза са освободени от задълженията на Директивата за ГМО, при условие че не включват използването на рекомбинантни молекули нуклеинова киселина или ГМО, различни от тези, произведени чрез един или повече от методите, изброени в приложение I Б.
Генералният адвокат посочва, че нито историческият контекст, нито вътрешната логика на Директивата за ГМО подкрепят твърдението, че законодателят на ЕС е възнамерявал само да изключи техниките за безопасна мутагенеза, както са съществували в 2001. Той счита, че обща категория, наречена „мутагенеза“, логично трябва да обхваща всички онези техники, които са, в дадения момент от значение за разглеждания случай, разбирани като част от тази категория, включително всички нови.
До, генералният адвокат проучва дали държавите-членки действително биха могли да отидат по-далеч от Директивата за ГМО и да решат да подложат организмите, получени чрез мутагенеза, или на задълженията, определени от Директивата, или на чисто национални правила. Той е на мнение, че чрез въвеждане на освобождаването от мутагенеза, законодателят на ЕС не пожела да регулира този въпрос на ниво ЕС. Съответно, че пространството остава незаето и, при условие че държавите-членки спазват общите си задължения в законодателството на ЕС, те могат да приемат закони по отношение на организми, получени чрез мутагенеза.
По отношение на валидността на освобождаването от мутагенеза, Генералният адвокат признава, че законодателят е длъжен да поддържа своята уредба разумно актуална. Това задължение става решаващо по отношение на тези области и въпроси, обхванати от принципа на предпазните мерки, така че валидността на правна мярка на ЕС като Директивата за ГМО не трябва да се оценява само по отношение на фактите и знанията, каквито са били към момента на приемането на тази мярка,, но също и по отношение на задължението законодателството да се актуализира в разумни граници.
Обаче, генералният адвокат не вижда никакви основания, произтичащи от общото задължение за актуализиране на законодателството (в този случай подсилено от принципа на предпазливостта) което може да повлияе на валидността на освобождаването от мутагенеза.

Изявления и медийно отразяване

На немски:

шведски:

Френски:

Свързани връзки: